Всички знаем добродетелите, на които ни учи Толстой – да обичаме

Всички знаем добродетелите, на които ни учи Толстой – да обичаме хората, да се трудим, да вършим добрини, да не се гневим, да не прахосваме пари. Дневниците на огромния съветски публицист свидетелстват за огромната му борба със личните дефекти и пороците, които жигосва. Следващите извадки разкриват, че нищо човешко не било непознато на Лев Николаевич, който наподобява до напреднала възраст е бил в спор с демоните си.

И. Репин ~ Лев Николаевич Толстой босой, 1891

• 20 март 1852
Лягам да дремя половин час след полунощ… Сутринта ще стана рано и ще се постарая денят ми да е допустимо най-пълен. Проклет мързел! Какъв прочут човек щях да бъда, в случай че той не ми пречеше.

• 10 януари 1854  
1) Лежах. 2) Обезсърчих се. 3) Ядосах се – ударих котката и въобще забравих за разпоредбите. 4) Почнах да предсказвам.

• 15 юни 1854
Ако изминат три дни, през които да не съм сторил нищо в интерес на хората, ще се убия. Помогни ми, Господи!

• 23 юни 1854
По време на прехода до Силистра през май, минах през Букурещ. Играх и трябваше да се занимавам с пари. Положение, унизително за всеки, изключително за мен. Написах писма – за Митя, лелите, Некрасов. Все още не зная, какво да подхваща и по тази причина не върша нищо.

• 4 юли 1854
Главните ми дефекти – 1) Неоснователност – под това разбирам – нерешителност, своенравие и променчивост. 2) Неприятен тежък темперамент, нервност, ненужно себелюбие, пустославие. 3) Навик за губене на време. Ще се старая непрекъснато да следя за тези съществени пороци и да си протоколирам всякога, когато изпадна в тях.

• 5 февруари 1856
Държа се добре към този момент втори ден…

• 19 септември 1858
(Москва – Ясна Поляна.) Измих се. Правих гимнастика. Доста се освежих. Тръгнах. Наслаждавам се. Реших, че би трябвало да обичам и да се трудя, и това е. Колко пъти към този момент! Да обичам обичаната си.

• 20 септември 1858
(Ясня Поляна.) Пристигнах. Уморен съм. Не обичах и не се трудих.

• 28 октомври 1859
Неделя. Едно средство за живеене – работа. За да работиш, би трябвало да обичаш работата. За да обичаш работата, тя би трябвало да е бъде увлекателна. За да е увлекателна, би трябвало да е най-малко на половина свършена и да е добра. Cercle vicieux (порочен кръг), само че какво да се прави… Гадаене на карти, колебливост, празнина, горест, мисли за гибелта. Трябва да изляза от това. Един метод има. Усилие над себе си, с цел да работя. Мина към този момент час, а аз нищо не съм направил.

• 9 март 1884
Всички работят, с изключение на мен…

• 12 май 1884 
Рано е. Опитвам се да не пуша. Ставам. Но добре виждам своята невалидност.

• 28 май 1884
Всичко, което върша, е неверно и аз пострадвам от това извънредно зло. Тъкмо аз, нелудият, пребивавам в дом за луди, ръководен от самите тях.

• 3 септември 1884
Ходих за гъби. Тъгувах. Ших.

• 8 септември 1884
Струва ми се, поработих малко.

• 5 декември 1888
Престъпно спах.

• 13 март 1903 
Отново всичко друго, само че не и каквото трябва…

Източник:
Картина: И. Репин ~  Лев Николаевич Толстой на пашне, 1887 година